Тайно оръжие за историята на Чунцин
Тайно оръжие за историята на Чунцин
Blog Article
Вашите действия надхвърлят повърхностното ниво – те не са толкова прости като просто да тренирате или да изберете да...
Образът на смъртта и как се променя героичното - в есетата на Ефрем Каранфилов
Докторът разказва приказка за царска дъщеря, която умряла за своята любов и била превърната в бяла кукувица. С това разговорът приключва и всеки продължава по пътя си.
Авторът добронамерено и хумористично ни открива, че те не са безгрешни и също се борят с изкушенията.
Животинчето разказва за свръхестественото умение на великаните да побеждават природата. Тези думи не трогват скалата, защото тя вярва, че е непобедима. Гърмежите се чуват непосредствено близо и гущерчето се сбогува добродушно със каменната си покровителка. Изневиделица скалата бива нападната от множество хора начело със Знам и Мога. Оказва се, че тя пречи на строежа на път.
Косачите се спогледаха плахо. Очите им се питаха. Благолажът вдигна тайнствено пръст, ослуша се дълго и рече:
А в каком самом большом городе удалось побывать вам? Напишите его название в комментариях.
Овен "Намерете някой, когото разкази Чунцин да обичате като луд, който се освобождава и който ще ви обича също толкова безумно. Просто трябва да опитате. Ако не опитате, тогава ще изживеете живота си напразно." "Запознайте се...
— Тая царска дъщеря била, знаете, огън! Три пъти се женила тя за трима царски синове, и тримата още първата вечер умирали в ръцете ѝ, задушени от вълните на косата ѝ… Със самодивските си целувки тя като усойница змия изсмуквала из устата им кърви, алени кърви, и ги пила…
Внучката на дядо Корчан предизвиква Лазар на надиграване. Той вади златен наниз като облог, а тя обещава, че ще му пристане. Лазар печели предизвикателството и повежда Христина към дома си. И така мелницата остава недовършена.
Така се праскаха доста време, в един момент Христина извика:
Чрез приказния свят човек се свързва с вътрешния си свят. По този начин можем да вземем по-мъдри решения, които са в синхрон с духовните ни нужди.
Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо. Тъпото клопотарче на магарето вече не биеше.
Живели някога старец и старица. Имали си дъщеря и малък син. – Дъще, дъще! – казала майката. – Ние отиваме по работа, ще донесем плат, ще ти ушием рокля, ще купим кърпички; Бъди умна, пази брат си, не излизай от двора.